"Моите олтари" - Ангел Кроснев

„Думите правят пътека" или за новата стихосбирка на Ангел Кроснев

Новата осма поетична книга „Моите олтари" на Ангел Кроснев бе представена на 14 март в залата на къща музей „Пейо К. Яворов", която се препълни с почитатели на творчеството на поета. Книгата съдържа избрани стихотворения на Кроснев и е дело на издателство „Светулка 44 АТЕНЕЙ". Художник на изданието е Владимир Кондарев. Премиерата на книгата бе организирана от къща музей „Пейо К. Яворов" и фондация „Яворов".

Събитието откри Тодор Иванов – председател на фондация „Яворов", който свърза появата на стихосбирката на Кроснев с наближаващия празник Благовещение – дата на любовта, дата, когато Яворов среща своята безсмъртна любима Мина Тодорова. „Книгата на Ангел Кроснев е пълна с любов към нашия любим град, към хубавото, към доброто – каза още Иванов. – Това е един хубав празник в навечерието на Благовещение!"

Последва рецитал по стихове на Ангел Кроснев в изпълнение на Таня Търгова, която започна с емблематичното стихотворение „Моите олтари", дало заглавието на стихосбирката.

Думи за творческия свят на Ангел Кроснев прочете изкуствоведът Алена Ликова: „Основа на „Интимно за Чирпан", „Без дъх", „Откраднатият ангел", „Причастие", „Сред земетръсния Чирпан", „В кълбото на живота", „В утробата на залъка" и „Моите олтари" – осмата му поетична книга, е духовната българска ситуация днес. Всеки стих на Ангел е метафора, силна и страстна, от която блика неподправена поезия. Кокичето е сравнено с манастир, минзухарена гривна, алчни мъгли, очите на слънцето – всичко е вплетено в динамичен словоред, в който всеки нов ред е поетично откривателство. Подобно на експресионистите, поетът твърди, че творчеството е лудост, ярост, зов и любов. Изкуството е болка, мъка, стон – без надежда за награда и признание. Ангел е брилянтен пейзажист, извайващ удивителни природни картини. Ридание и вопъл бележат стиховете за изчезването и потъпкването на светлите идеали и човешки ценности. Основен лайтмотив в стиховете на поета е родният му град Чирпан. Той е обетованата му земя, родната пръст, сакрализирана в тайнство, алфата и омегата на съществуването."

На свой ред авторът на книгата благодари на всички присъстващи, на художника Владимир Кондарев за илюстрациите, на Таня Търгова за рецитала. Той сподели, че всяко стихотворение преди да бъде написано е преживяно. Ангел Кроснев прочете стихотворенията „Живот назаем", „Стихия", „Зимна дреха", „Монолог", „За да можеш да видиш", „Сълзата на поета". Кроснев обобщи, че се гордее с това, че е чирпанлия и всеки трябва да има голямо самочувствие за това, че е чирпанлия.

Във времето за въпроси и отзиви от премиерата Ангел Колев припомни думите на Димитър Данаилов за Ангел Кроснев: „Ангел ще напише стиховете си един ден и то само най-хубавите!" Тодор Иванов отдаде натрупването на впечатления у автора на това ,че той много пътува: „Пътуването е светът. Тия бури и искри са оттам. Ангел пътува и има впечатления. Светът го обогатява. „Чирпан трябва да се съживи" – казва Ангел Кроснев със стиховете си".

Назад