"Лора, Яворов и аз" - спомени на Дора Конова

„Лора, Яворов и аз” с премиера в Чирпан

Една от множеството прояви, с които къща музей „Пейо К. Яворов” отбелязва своя 65-годишен юбилей, бе представянето на книгата „Лора, Яворов и аз” – спомени на Дора Конова. Премиерата се състоя на 28 ноември в залата на музея, в навечерието на 30 ноември – фаталната вечер, когато Лора слага край на живота си, а Яворов прави първия си опит за самоубийство. Спомените на Дора Конова – трета в любовния триъгълник, сочен като предпоставка от съвременниците за драмата Лора-Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя. Директорът на къщата музей Златина Колева представи литературния изследовател Петър Величков – съставител на книгата, и управителя на издателство „Библиотека България” и редактор на книгата  Ива Спиридонова.

Ива Спиридонова започна с думите, че музеят на Яворов е запазил през годините духа на един от най-големите български поети Пейо К. Яворов. Тя благодари на Петър Величков, че е повярвал на издателството, за да реализират заедно този проект, а именно издаването на книгата „Лора, Яворов и аз”. „Тук и сега една мистериозна жена, каквато е Дора Конова,  ще бъде чута от вас, за да разкаже нейната гледна точка за живота и смъртта на Яворов” – сподели Спиридонова и прочете свой текст, който е написала, когато книгата вече е била готова – „В „Лора, Яворов и аз” съставителят Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне тя да има право на свой отговор на въпросите от миналото. Това е книга със свой глас. Отвъд текста, в един отминал живот иде реч за диалог. Отвъд времето „Лора, Яворов и аз” е диалог между минало и настояще, за де се отсъди в полза на истината. Петър Величков подрежда изгубените частици от един пъзел – поглед, ценен за изследователите на литературната ни история и за четящите Яворов през сърцата си. Дора Конова споделя своята истина, което на практика й е отказано приживе. Нейните спомени са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.”

Петър Величков обясни, че в „Лора, Яворов и аз” за първи път спомените на Дора Конова са в цялост. Тя е очевидец и потърпевш от историята на Яворов. Тя е останала вярна на Яворов до последно. Спомените на Дора Конова не са непознати, те са ползвани от явороведи, но при тях ние нямаме източника, а техните разсъждения и изкривяване на истината. Благодарение на спомените на Дора Конова имаме ценни сведения за последните години от живота на Яворов. Повечето снимки от края на живота на поета дължим на нея. Тя е снимала Лора и Яворов. „Бракът на Яворов и Лора е една голяма катастрофа, предупреждавали са го, че така ще стане, но явно съдбата така е решила. Яворов е искал от Дора Конова да каже само едно „да”, за да се разведе с Лора и да се разбере с Михаил Кремен. Дора Конова казва, че Лора е поставила трупа си между нея и Яворов. Лора се изявява в тази драма като режисьор и изпълнител на главната роля, а другите две роли дава на Дора Конова и Яворов. Спомените на Дора Конова събуждат въпроси, които нямат отговор досега: „Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?”, „Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова?”, „Кой кого уби – Лора Яворов или обратното?” Внимателният прочит на спомените на Дора Конова е повод да се преосмислят възможните отговори. Машинописът, който аз взех, нямаше заглавие. Той започва така: „Той е грозен, много грозен и страшен. Не ми се иска да те запозная с него.” В книгата няма загубена нито една дума, с курсив са дадени поправките на Дора Конова. В нея е смисълът на един човешки живот, на едно посвещение на Яворов.” – увлекателно разказа Петър Величков и завърши с четиристишие от стихотворението на Яворов „В часа на синята мъгла“.

Той дари на музея том от антологията „Подир сенките на облаците“ на П. К. Яворов, издание на издателство „Хемус”, 1941 г.

При първото издание на „Лора, Яворов и аз” книгата се изчерпва за месец и половина. Тя е един изключително ценен исторически документ. Художник на изданието е Капка Кънева.

 

Назад