На 3 декември се навършиха 102 години от рождението на обичания поет Димитър Данаилов. По традиция пред паметния знак на Моряка в парк „Яворов” се събраха негови съграждани, приятели и представители на общинското ръководство на Чирпан.

Честването започна с изпълнение на стихотворението „Земетръсът” на Димитър Данаилов от четвъртокласничката от СУ "П. К. Яворов" Ирен Радева.

Последва слово за Данаилов от Делиана Начева – уредник в Къща музей „Пейо К. Яворов”: „Малцина са личностите като Димитър Данаилов (1921-1992 г.), чието име неотлъчно се свързва с името на Къща музей „Пейо К. Яворов”. Огромен е приносът на Данаилов за развитието на музея, както и неговите заслуги на поет и разказвач за утвърждаването на книжовното дело на Яворов и за развитието българската поезия през периода от 60-те до 90-те години на 20 век. Защото Димитър Данаилов не просто присъства в музея тридесет години от неговото съществуване като уредник, той е най-ревностният пазител на Яворовия дух. За това говори и личният му архив, който се съхранява в музея на Яворов в Чирпан.

През 1962 г. Данаилов започва работа в музея на Яворов. Дружбата му с голямата сестра на поета Мина Крачолова е стара. Тя пази много спомени за брат си, от които Данаилов се обогатява и научава нещо ново за Яворов. Той е бил и добър приятел с малкия брат на Яворов – Атанас Крачолов, адвокат в Чирпан. Чрез Крачолов се запознава и с Ганка Найденова-Стоилова – племенница на Яворов, която по това време работи в музея на поета в София. Така започва съвместната дейност на музеите в София и Чирпан.

Много чирпанлии и гости на музея помнят Димитър Данаилов с неговите беседи и разкази. Всеки, който се е срещал с него, носи в сърцето си и словото за Яворов.

По времето на Данаилов музеят на Яворов става оживено средище на култура и творчество в града, страната и чужбина. Затова и за българската интелигенция музеят е достойна за уважение съкровищница. През 60-те години, когато уредник става Димитър Данаилов, особено актуални стават връзките със съвременната поезия. Оттогава е и дългогодишното сътрудничество със Съюза на българските писатели. През 1963 г., на 5 и 6 октомври, Чирпан става столица на българската поезия с център музея на Яворов. Преди него са били само Калофер и Сопот. Музеят става привлекателен център на духовно извисени личности, с усет за литературата. Популяризира се и Яворовото наследство.

По идея на Данаилов през януари 1980 г. музеят става инициатор на общински литературен поетичен конкурс за ученици, който се провежда по време на Яворовите януарски дни в Чирпан и съществува и досега, но вече със статут на национален конкурс. От времето на Данаилов идва и ежегодният конкурс за рецитация на Яворова поезия, популярен днес с името Национален конкурс „Подир сенките на облаците“. Много ученици са започнали своя път към изкуството, поезията, дълготрайния си интерес към културата въобще, именно по време на ежегодните литературни конкурси. Основна цел на Данаилов е да утвърди мястото на Яворов в родната и световна литература.

Димитър Данаилов е не само добър познавач на Яворовата поезия, но и творец-поет, който помага на хората да разберат и обикнат поезията. Бил е член на Съюза на българските писатели. Приживе издава три книги: „Милиони гълъби” (1954 г.), „Тракийска луна” (1969 г.) и „Незаключена врата” (1991 г.). Данаилов е сценарист на документално-поетичния спектакъл за Яворов „Дни в нощта”, чиято премиера е през 70-те години на 20 век в Драматичен театър „Гео Милев” – Стара Загора. След смъртта му излизат още негови книги: „Хляб и чаша вино” (1993 г.) и „Стъклопис за Георги Данчов” (1996 г.), както и „Молитва към човека” (2002 г.), „Лунен кладенец“(2011 г.) и „Лазурни копнения“ (2021 г.). Цялото му творчеството е осветено от живото духовно присъствие на поета и революционера Яворов, който е негов литературен патрон и учител. Данаилов посвещава тридесет години от живота си на Яворов. Той живее и твори „в сянката на гения”.

Димитър Данаилов е основател и почетен председател на Фондация „Яворов” (31.05.1992 г.), която освен да опазва паметта за Яворов помага на даровити млади таланти да намерят себе си.

Чирпан пази паметта на Моряка, както наричаха Данаилов. Всяка година на рождения му ден – 3 декември – в музея се организират чествания за Данаилов със спомени на негови съвременници, рецитал по негови стихове и премиери на нови издания. В града има улица, читалище, което тази година навършва 10 години от основаването си, пенсионерски клуб на негово име, паметен знак и паметник-пейка на Данаилов. През 2001 г. излиза сборникът със спомени за Данаилов „Моряко, стани!“, през 2016 г. вестникът „Памет за Димитър Данаилов“ и през 2021 г. сп. „Наше минало“, посветено на 100 години от рождението на Моряка. Поетите Таньо Клисуров, Ангел Кроснев, Керка Хубенова, Васил Иванов, Георги Ангелов, Трифон Митев, Венета Мендева и Виолета Христова му посвещават стихотворения, а художниците Димитър Киров, Костадин Събев, Илия Вичев, Владимир Кондарев, Продан Проданов, Едрей Михайлов го увековечават в картините си.

От 2019 г. в музея се провежда Общинският ученически конкурс за рецитация на стихотворения на Димитър Данаилов и Павел Матев „Но пак ме споменете със добро”. Тази година се проведе третото издание на конкурса, в който се включиха над 70 ученици от Община Чирпан.”

Начева пожела на своите съграждани да следват поетичните послания в творчеството на Моряка и да черпят от мъдростта на словото му.

Честването завърши с поднасяне на цветя от признателните чирпанлии пред паметния знак на Димитър Данаилов.