"Боже, защо Господ лъже?" - Нидал Алгафари

На 24 септември в експозиционната зала на къща музей „Пейо К. Яворов" бе представена книгата на Нидал Алгафари „Боже, защо Господ лъже ?". Премиерата бе организирана от НЧ „П. К. Яворов 1867".

Нидал Ахмад Алгафари е български режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Роден е в София през 1965 година. Баща му е сириец, а майка му е българка. Женен е за психотерапевта Мадлен Алгафари и имат дъщеря и син.

Въпреки, че прекарва шест години в Сирия, не остава там, защото след като завършва техникум по електроника, не може да продължи образованието си. Казва, че това е бил периодът, когато е чел най-много книги и е гледал най-много филми. Интересувал се е най-вече от история на Арабския свят, от религии – прочел Корана и Библията. Открива и руската литература. Силно влияние върху него оказват Достоевски и Тургенев.

По линия на Комитета за българи в чужбина учи в България, където е приет във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) „Ленин" – специалност „Електронна техника и микроелектроника". Бързо осъзнава, че това не е неговото призвание и постъпва във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) – сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов", специалност „Кинорежисура".

Автор и режисьор на студентското предаване „Ку-Ку". Бивш делегиран продуцент на „Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле". Продуцент и режисьор на телевизионните предавания „Наблюдател" и „Анонси". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм „Сирия – история и легенди". От юни 2002 г. до май 2004 г. е изпълнителен директор на БНТ.

„Боже, защо Господ лъже" е първата част на тетралогията и е история за любовта. Любов, която ни показва Бог. Любов, за която не е от значение плътта на „простосмъртните", а  любовта на „безсмъртните" души. Любов в един объркан свят, където съдят по измислени правила, приписвани на Господ. Това е роман, събрал в едно много истории: любовни и житейски. В мистични преживявания увличат читателя живописно вплетени в сюжета стари български обичаи: лазарство, калушарство, нестинарство, Спасовден. В романа се пресичат съдбите на героите Божидар, Стоян, Богомил, Ангелина, Калина и Цвета. И на още около четиредесет други- живи, цветни, ярки и запомнящи се образи. Почти като на филм. Действието на романа се развива във време, когато предразсъдъците, основани на „божии" заповеди, определят съдбите на хората.
„Аллах, милост нямаш ли?" е втората част, която представя любовта извън верските традиции и ограничения. Много умело авторът вплита още културни традиции и ритуали в повествованието за познатите ни герои. Естествено и логично са събрани елементи от българската култура и на българите християни и на българите мюсюлмани, каквито са били те във времето от 1700-та до 1800-та година. Описани са както кушиите на Тодоров ден, така и Курбан Байрама. Свързваща нишка на целия сюжет отново е любовта. Приемана за свята и обединяваща както верите, така и вярващите. В беда и щастие събират молитвите си мюсюлманите, християните, евреите. Богомил и Цвета са на кръстопът, отвеждащ ги в различни посоки. Предоставя им много нови възможности – на единия му показва нов различен свят – интересен и изпълнен с изкушения. На другия предоставя възможност за изява и голяма слава.

В третата част „Любиш ли, ти бог си" героите търсят обичта и я намират. Нашите мъдри предци, познавали обичта в най-чистия ѝ вид. Видно е от обичаите, традициите и бита им. Примери са: Спасовден, Еньовден и начинът, по който са играли хорото.

Четвъртата част е озаглавена „Орисани да избираме".

В края на двучасовата премиера публиката имаше възможността да си закупи от книгите и да получи автограф от автора.

Назад