"Достоен живот" - Минчо Г. Драндаревски

„Достоен живот"

Това е заглавието на книгата за живота на Минчо Петров Драндаревски, почетен гражданин на Чирпан и Стара Загора (посмъртно), чиято премиера се състоя на 18 октомври вечерта в експозиционната зала на къща музей „Пейо К. Яворов". Автор на книгата е неговия племенник Минчо Георгиев Драндаревски от гр. Казанлък. Книгата е издание на издателство „Лаген" – Стара Загора, 2018 г. Представянето й бе организирано от къща музей „Пейо К. Яворов" и фондация „Яворов". Книгата е посветена на 120 години от рождението на Минчо П. Драндаревски. В изданието са ползвани снимки от личния архив на Минчо Г. Драндаревски, книгата на Люба Драндаревска „Опозиционерът" и албум „Те бяха първи в борбата".

Премиерата откри и. д. директор на къща музей „Пейо К. Яворов" Златина Колева, която каза, че Чирпан и чирпанския край са дали много личности на България, една от тях, недостатъчно осветена, е тази на Минчо Петров Драндаревски. Преди около десет години в същата зала беше представена книгата на неговата дъщеря Люба Драндаревска „Опозиционерът", а днес тук е неговия племенник Минчо Г. Драндаревски, който ще представи книгата „Достоен живот".

Редакторът и издател на книгата Трифон Митев представи книгата с думите: „Това е една книга, която, надявам се, няма да бъде последната за Минчо П. Драндаревски. В предговора на книгата „Достоен и всеотдаен живот" не случайно съм се подписал като председател на Областния и Общински съвети на Българския антифашистки съюз – Стара Загора. Тази книга е документална. В нея има спомени на племенника Минчо Г. Драндаревски. В нея е запазен правописът и стилът на самия материал, на докладите. Вече започнах и работа върху едно по-широко изследване за Минчо П. Драндаревски, което включва не само документи, свързани с неговото семейство. За мен името на Минчо П. Драндаревски е магнетично. Магнетично име с поведението и живота си, с невероятната си скромност. Това е личност, без която няма как да се говори за БЗНС „Александър Стамболийски", за земеделското движение като цяло, за създаването на Отечествения фронт през 40-те години на миналия век. Не може да се говори за Септемврийското въстание от 1923 година без да стане дума за него. Нито за антифашистката съпротива 1941 – 1944 година без да споменем за адвоката Минчо П. Драндаревски, защитавал безплатно или срещу минимално възнаграждение антифашисти пред фашистките съдилища. Дори и за опозицията срещу управлението на Комунистическата партия след 1945 година да се говори, пак не може да се отбягва името на Минчо П. Драндаревски, един от най-близките съратници на Никола Петков. Арестуван, тормозен, затварян заради своите разбирания за света, заради политическите си идеи и отстояването на принципите на Александър Стамболийски – преди и след 9 септември 1944 година! Реабилитиран. Минчо П. Драндаревски от село Верен – днес го честваме като човек, помогнал на родното си село и на околните села, на отделни хора – познати и непознати. Селата край Чирпан му дължат много за благоустрояването си – пътища, електрификация, винарска изба.Честваме единофронтовеца, отечественофронтовеца, адвоката на антифашисти. Честваме достойнството на човек, който не предава идеите и служенето в името на народа, не отстъпва от тях, независимо от обстоятелствата и страданията, които понасят той и семейството му. Получи реабилитация, която не може да върне изстраданите години. Той нито веднъж не е произнасял нито една тежка дума към когото и да било, макар и предаван и незаслужено пренебрегван. 120 години от рождението на Минчо Драндаревски! 43 години от неговата кончина. Дал е много за добруването на България. Чирпан може да се гордее с него. Той заслужава уважението ни и неговата памет няма да остарее, защото винаги е бил в най-горещото горнило на огъня. Минчо Драндаревски е достойна и неповторима личност в българската история!"

Книгата съдържа пет раздела: „Личност и дело", „Слова за Минчо П. Дранадаревски", „Дейност за родния край" , „Въстаник и отечественофронтовец" и „Веренци".

Авторът на книгата Минчо Г. Драндаревски също сподели своите впечатления при съставянето на книгата: „Ръководил съм се от желанието да покажа моя чичо и село Верен. Основавал съм се на документи. В книгата съм посочил имената на много хора, на които моят чичо е отворил очите, записвайки ги в различни училища." Той благодари на Трифон Митев за направата на книгата и изрази надеждата, че ще направят още една по-обзорна книга за веренеца. За благодарност към него, че е помогнал за съставянето на книгата и е проявил чирпански патриотизъм, работейки в защита на историческата памет на чирпанския край, Минчо Г. Драндаревски подари на Трифон Митев кама с пожеланието да продължи да брани паметта на нашия край. На свой ред издателят обеща, че догодина ще представят друга книга за Минчо Драндаревски – по-широка, по-обхватна и с по-голяма историческа стойност.

Последваха изказвания от публиката, сред които си отличи това на дъщерята на Минчо П. Дранадаревски Люба Драндаревски, която сподели спомени във връзка с дейността на нейния баща. Тя разказа как заедно с майка си Ташка Драндаревска са участвали в разнасянето на бюлетините на Минчо П. Драндаревски след като през август 1939 година Народното събрание е разпуснато и се готвят новите избори през април 1940 година.

Назад