Тревожност
|
Нощта пристъпва със стъпки потайни. Тревожна мистичност. Лунни болести. Пречупен гръбнак на лунни сонати. Животът бива разтресен: смърт с високи нива сеизмичност. Душата се лута в проклятия тъмни, но свои, познати. Демонични огньове горят непокорно сърце. Кървава пещ. Мъртвешки гласища ме молят да бъда готова за нея. Аз, вчера, детето – посмях да напиша с последната свещ думи за нежност, опора и вяра, без песни да пея. Тревожно очакване: уродливо създание, забулено в храчки. Душа на парчета и облаци, вкаменена от страх. Плах пламък и... вятър – тътен от призрачни крачки. Дъжд, кал и надежда – тревожност в сълзи и прах. |
Николая Янева –
І награда в Националния младежки
литературен конкурс “И ти си в мене –
ти, родино моя”, ІІ възрастова група
(9 – 12 клас), раздел “поезия”,
ученичка от 10 клас на
НГПИД “Акад. Дечко Узунов” – гр. Казанлък
Назад