"Владимир Висоцки и България" - Анатоли Петров

Представиха книга за гостуването на Висоцки в Чирпан

Премиера на книгата на Анатоли Петров „Владимир Висоцки и България. Спомени за него” се състоя на 5 септември в експозиционната зала на къща музей „Пейо К. Яворов”. Златина Колева – директор на музея, припомни на публиката за посещението на Висоцки в музея на Яворов в Чирпан: „Любовта и интереса към барда на руската поезия Владимир Висоцки не е отминал. В тази зала преди 44 години на посещение са били актьорите от театъра на Таганка , сред които е бил и Владимир Висоцки. Те са били впечатлени от изключителната беседа на тогавашния уредник на музея поета Димитър Данаилов и са оставили подписите си в книгата за впечатления през месец септември 1975 г. с думите на руски език, „Ние дълго ще помним дома на поета с трагическата съдба”. Липсва само подписът на Висоцки. Тук при нас днес е Анатоли Петров – филолог и журналист, който от 35 години изследва творчеството на Висоцки, публикувал е над 20 статии и изследвания за него. Автор на книгите „Высоцкий в Болгарии” и „Енциклопедия на футбола”. Той ще представи своята трета книга „Владимир Висоцки и България. Спомени за него”.

Анатоли Петров благодари на домакините от музея и на Община Чирпан за поканата да гостува в музея на Яворов: „За пръв път идвам в музея. Това е едно знаково място. Владимир Висоцки беше изключителен по мащаба си поет. За него е писано много, но малко е публикувано  приживе. Всичките му опити официално да бъде издаден удрят на камък. Малко са нещата, които са излизали до 80-та година. След това започнаха да излизат касети.” Авторът разказа за идването на Висоцки в България. Според него България е страната, която има сериозен принос при възприемането на творчеството на Висоцки. През 1975 г. театъра на Таганка и Висоцки излизат за първи път в чужбина и идват в България за 20 дни. Интересът към тях е огромен. За „Таганка” се отварят вратите на целия свят. За популяризирането на Висоцки голям принос има известният литературен критик Любен Георгиев – автор на книгата „Висоцки – познатият и непознатият”.

За себе си Анатоли Петров сподели, че е родом от Провадия. Завършил е Българска филология във Великотърновския университет. Занимава се със спортна журналистика. Член е на Съюза на българските журналисти. Спомня си как през 70-те години в Провадия гостува популярният актьор Владимир Смирнов и разказва за Висоцки, пее негови песни и рецитира стихове в продължение на 2-3 часа. Оттогава Анатоли Петров започва да събира касети на Висоцки, сваля негови песни на хартия. Това го амбицира да научи руски език. След това прави дипломна работа за Висоцки. В едно руско списание Анатоли Петров пише, че се интересува от творчеството на Висоцки и започва да получава много писма и книги от различни страни. По-късно се запознава и с майката на Висоцки – Нина Максимовна Висоцка. Първо й пише писмо, започва кореспонденция с нея и се срещат в дома й в Москва. Майката на Висоцки му подарява една струна от китарата на Висоцки. Тя споделя с Анатоли, че го чувства като свой втори син. През 90-те години настъпват големите промени. Започва преходът. Прекратени са отношенията с Русия. Секват писанията с почитатели на Висоцки, но Анатоли Петров продължава да слуша песните на Висоцки.

На 5 септември 1975 г. „Таганка” каца в София, разказва Петров. Играят „Хамлет”, „А утрините тук са тихи”, „Десет дни, които разтърсиха света”, „Добрият човек от Сечуан” в София,  Стара Загора и  Велико Търново. Във Варна имат концерт-спектакъл. Българската публика гледа Висоцки в три напълно различни роли -безработния летец Янг Сун, сатиричния образ на Керенски и трагичния Хамлет, който е безспорен връх в актьорската му кариера. Не пропускат да отидат в Чирпан и Казанлък.

Въпреки че са минали 44 години от това знаменито турне на театър „Таганка” в България хората помнят много неща, пазят снимки и документи. Няколко месеца продължава събирането на материалите за книгата. В нея има много снимки, които не са публикувани до този момент. На 16-тия ден актьорите от „Таганка”идват в Чирпан. Градът оставя силни впечатления в тях. През 2006 г. във в-к „24 часа” излиза материалът „Висоцки в Чирпан”. Той е публикуван и в руските сайтове. Анатоли Петров разговаря с Мария Илиева – тогава току-що започнала работа като учителка, а по-късно директор на музея на Яворов, и се среща с Минчо Кънев от Чирпан, който пази уникални снимки на фотографа Георги Иванов от идването на Висоцки в Чирпан. Една от тези снимки е на корицата на книгата. „Таганка” идват на площада в Чирпан, после в ресторант „Ален мак”, посещават „Винпром” и стигат в музея на Яворов, където ги посреща дългогодишният уредник Димитър Данаилов. Запазени са няколко записа с впечатления на Данаилов за гостуването на Висоцки. Няма запазени снимки на Висоцки с Данаилов. Съхранени са 10-12 цветни снимки и диапозитиви. По думите на фотографа Георги Иванов голяма част от тези снимки отиват в Москва. Гостуването на актьорите в България продължава до 25 септември 1975 г.

Спомени за Висоцки сподели и Стоянка Малчева – пряк участник в събитията през 1975 г.

Анатоли Петров информира, че наесен книгата ще бъде издадена и на руски език отново в издателство „ДАР – Румяна Христова” – Велико Търново.

Назад