106 години от смъртта на Пейо К. Яворов

106 години от смъртта на Пейо К. Яворов

Реч на поета Кирил Христов на гроба на Яворов

 

Опечалено събрание! Много известна истина е, един народ престава да живее не когато загуби своята политическа независимост, а когато престане да говори своя език…

Очевидно е, че една добре уредена държава трябва да полага особени грижи за поощряване, за запазване на ония, които усъвършенстват най-главното средство на културата – езика. Тъй ли е у нас?

Уви, в Европа няма по-беден народ откъм художествени писатели и няма по-прахоснически. Ако жестокосърдечието на своите не бе една от нашите отличителни черти, великият български поет Пенчо Славейков щеше да внася в родната съкровищница скъпоценности още поне 20 години. Ако бяхме посветили на бурния и толкова нещастен поет, пред чиито тленни останки сме днес събрани, поне толкова много грижи, колкото посветяваме на глухо-неми, слепи, малоумни и луди, той няколко десетилетия би бил една от големите гордости на нашия тъй беден и тъй подритван народ…

Покойникът, когото сме дошли да изпратим, е един от най-нещастните синове на майка България. Той умря сред бедствия и терзания, които не са нито сънували много и много далеч не тъй полезни синове на тоя народ. И нека това бъде голямата гордост на неговия живот! Додето хиляди и хиляди некадърници, дори злосторници живеят в тая страна охолно и преохолно, един голям български поет се самоубива, защото е лишен от насъщния залък, защото е лишен! Аз не зная по-голям позор за едно тъй бедно общество и по-хубав трънен венец за главата на един избраник. Какво значи, че един голям брой хора в това полужалко и полусмешно наше общество ще омаловажат значението на последния акт на поета: че ще го нарекат може би малодушен или изгубил яснотата на своя ум? Та всичката несериозност на едно таквоз разбиране може да бъде посочена с няколко думи.

Кой естествоизпитател някога е наблюдавал да се самоубие едно животно? О, склонността към самоубийство и способността да се извърши – това е едно от преимуществата на човека, а често е един висш етичен акт. И никой мислящ човек не може каза, че при известни условия не би бил в състояние да подири успокоение в смъртта. Само животното може да понася всички мъки, без да направи тая стъпка. Нима българинът ще взема пример от него?

Скъпи другарю, ти си много, много по-честит от нас, които оставаме. Спи в мир в майката земя! Ние скоро ще дойдем при тебе, блаженопочиващи!...

Ако България оцелее, нека потомците възнаградят загиналите в лишения най-първи нейни синове.

Спи, спи велики клетнико! Скоро и ние всички ще угаснем немили-недраги!

Награда? Стига нам дълбока вяра, с време

че ще се чудят те, потомците ни, как

посред несгодите, в които живеем и мреме

и туй немного ний създали сме все пак.

Назад