Слово на Атанас Капралов

Слово за Яворов
произнесено на 13 януари 2021 г. в Чирпан на тържеството пред паметника на поета в градския парк
Атанас Капралов
Уважаеми г-н кмете, Уважаеми домакини, гости, колеги, приятели!
Оценявам високата чест с краткото си слово да се включа в днешното тържество, посветено на 143-годишнината от рождението на големия поет, драматург и - не на последно място - войвода Пейо Яворов. Още повече, че тържеството се провежда в родния му град Чирпан, където през знаменателната 1878 година започва неговият жизнен път - все пак началото на въпросната година и на теория, и на практика е началото на нова България.
Чирпан по онова време почти мери ръст по население с градове като Стара Загора, Хасково, та дори София. И ако впоследствие развитието на града е белязано със „съединистки“ висоти през 1885 г. и земетръсни крушения през 1828 г., то духовният му ръст е ослепително озвезден преди всичко заради титаничната фигура на неговия най-свиден син - Пейо Крачолов Яворов.
Макар и завършил едва 5-ти гимназиален клас в Пловдив, той блести после в столичния хайлайф със своя природен интелект, премерено поведение и завидна култура. Едни от най-привлекателните жени за времето си са омагьосани от мистичните искри на неговата загадъчна осанка. Някои от тях - смъртоносно!... Едва ли цялостният му образ щеше да е така неотразимо обаятелен, ако той не се беше посветил на борбите за обединението на българските земи. И по-точно - за присъединяването на сиротеещите Македония и Беломорска Тракия към своята майка България.
Но най-незаличимата му следа, в която пристрастено влизат всички по-нататъшни поколение българи, безпорно е неговото разтърсващо по художествена сила и новаторски размах слово. Почти всички значими български поети преминават през задължителните етапи на чиракуване, търсене на идентичност и постепенното стилово избистряне. За Яворов, както той сам се определя пред своята поетична ученичка Дора Габе, такива етапи не съществуват - той се ражда Учител!
Още родената в Анхиало неговата творба „Калиопа“, приета повече от гостоприемно във водещото тогава литературно списание „Мисъл“, го изстрелва високо, високо - сред първенците на българското слово:
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или Бог ще се смили?
Бог щедро надарява с органичен и неподражаем талант своя чирпански любимец - след вулканично изригналия наш колос Ботев, той събужда и развилнява лавата на другия най-мощен поетичен вулкан на отечеството - Яворов. Словесните първенци на своите страни притежават божествената сила да диктуват лингвистичните норми на настоящето и бъдното, създавайки езика на вечността. След Яворовите „Стихотворения“, „Безсъници“, „Подир сенките на облаците“ нашата поезия счупва тесните национални рамки и запалва своя ярка звезда в европейското поетично небе. Изминаха над сто години от издаването на тези емблематични за литературата ни стихосбирки, но те и до днес са ненадминати с драматичния си заряд и новаторски дух, с всепроникващото в душите ни чувство за трагична, за вселенска обреченост на изповедите.
За жалост, трагично обречена е и самата съдба на Яворов, въпреки връхлетялата го още в ранни младини слава. А може би - тъкмо заради това! Греховете ни към нашите духовни колоси, сред които е и той, отдавна са белязали обществените ни нрави с неособено привлекателни черти. Авторът на „Когато гръм удари“ още преди да заглъхне ехото е покосен от еснафската завист и злоба на своето съвремие. Ние често се оплакваме с липсата на творци с европейски мащаби у нас, а когато се появят, бързаме да ги отсраним от пътя си, за да не затлачват ниските ни хоризонти със сенчестите си осанки. Отровата и куршумът в неумолима последователност слагат край на безброй нови творчески кроежи, които зреят в ума и сърцето на едва 36-годишния гений от кръга „Мисъл“. Макар че и с написаното до тази възраст, Яворов продължава да блести сред най-магнетичните, обговаряни и почитани имена в нашата литература.
Най-силни искри пръска почитта към автора на „Хайдушки копнения“ в родния Чирпан, разбира се, като родната къща е съхранила за вечността жадните и замечтани очи на неговото детство. Духът на величието и трагизмът броди из коридорите на софийския му дом на ул. „Раковски“ 136, който години наред беше потънал в синята мъгла на несигурното си настояще и още по-несигурно бъдеще. Слава Богу, в качеството си на директор на НЛМ, заедно с другите отговорни фактори от Министерството на културата и Столична община, успях да се преборя за тази къща и тя вече не е в непредвидимите частни ръце, а наша, на всички българи - и аз заставам пред вас с чувството на изпълнен дълг пред паметта на великия Яворов!
На големия поет се отдава дължимото и в гр. Поморие, и в с. Скобелево, и на други места, където той е оставил незаличими от езика на клеветата и метлата на времето дири.
Дори някои селца и градчета се опитват да прочуят имената си, осветявайки с абсурдни фойерверки личността на легендарния Яворов. Например наскоро в едно самоковско село направиха шумна възстановка на венчавката на Яворов и Лора там, а сериозните Явороведи неопровержимо знаят, че тя реално се е случила в подуенската църква. До ден днешен продължават да спират дъха на служителите в ръководената от мен институция с „новооткрити“ творения на най-видния чирпанлия. И т.н. и т.н.
Световният поет Яворов няма нужда от допълнително разкрасяване с митични бои. С предизвиканата си и ненавременна смърт на 29 октомври 1914 г. той отправи послание към връхлитащото време: дано се разсее чудовищната тма, надвиснала над името му. И въпреки незатихващото ехо на обвинението срещу него, вероятно все пак успява, защото всяко следващо поколение е озарявано от светлика на неговите безсмъртни куплети и го приема за свой най-почитан съвременен поет.
С тази почит живее и днешното поколение ценители на високото слово у нас, сред които са безспорно и тук присъстващите, а вече провиждам любопитното и омагьосано око на бъдното поколение. Така че пророческият поет Пейо Яворов с фаталния изстрел ознаменува своята планирана победа - получи вечната почит на времето, раждайки се и оставайки в заплененото му завинаги сърце. Вчерашно. Днешно. Утрешно.
Дълбок поклон пред великия словотворец!

Назад