
Конференция
Първа международна научна конференция „Манастирът „Св. Атанасий Велики“ край Чирпан и начало на монашеството в Европа“
На 3 май в Къщa музей „Пейо Крачолов Яворов" се проведе Първата международна научна конференция „Манастирът „Св. Атанасий Велики“ край Чирпан и начало на монашеството в Европа“. Организатори на събитието бяха Община Чирпан и Сдружение „Балканмедия”. Конференцията бе открита от акад. д-р Росен Милев, председател на сдружение "Балканмедиа": „За нас днес е един исторически момент. Най-после след дълга подготовка в национален и интернационален план благодарение на Община Чирпан и нейния кмет Ивайло Крачолов бе организирана Първата международна научна конференция „Манастирът „Св. Атанасий Велики“ край Чирпан и начало на монашеството в Европа“.
Участниците и гостите на конференцията бяха приветствани от кмета на Чирпан Ивайло Крачолов: „За мен е огромно удоволствие да ви приветствам с добре дошли в нашия град, да приветствам нашите гости от Потсдам, Толедо, Франкфурт на Майн. Тук е и директорът на Регионален исторически музей – Стара Загора д-р Петър Калчев. Днес ние осъществяваме една наша двадесетгодишна идея, когато акад. Росен Милев лансира своята научна теза, че манастирът „Св. Атанасий” е първият манастир на територията на Европа. Чрез осъществяването на днешната конференция ще потвърдим идеята, че тук се е зародило монашеството и тук е създаден първият манастир. Ще популяризираме научната теза и всичко събрано по темата, което е потвърждение на огромната роля, който има нашия регион за развитието на християнството. Манастирът в с. Златна ливада беше малко познат, но когато акад. Милев даде тази научна теза, интересът към манастира нарастна и сега той е посещаван от хиляди туристи. Богатството, което включва районите на Чирпан, Стара Загора, Казанлък, Павел баня, е изключително интересно. Това огромно историческо богатство на чирпанския регион трябва да бъде популяризирано. След тази конференция заедно с Регионалния исторически музей – Стара Загора и Министерството на културата ще разширим археологическите проучвания, защото се смята, че в района на манастира има раннохристиянска базилика.” Крачолов пожела на лекторите и гостите ползотворна научна конференция, като обеща, че трудовете ще бъдат издадени в сборник, след което даде думата на д-р Петър Калчев. Той определи деня на конференцията като знаменателен, защото всеки научен форум дава научни открития, които тласкат науката напред и продължи: „Целта е развитието на културния туризъм, опознаването на даден регион и да бъде тласкана икономиката напред. Златна ливада е едно уникално място. Там е началото на европейската цивилизация. Източно от манастира има останки от антично селище и голяма базилика, следователно могат да бъдат разкрити важни археологически паметници. Манастирът се посещава много активно. Трябва да показваме нашето богато културно наследство.” В края на словото си д-р Калчев изрази надежда за ползотворно сътрудничество между различни институции за благото на региона.
Последва привествието на акад. Росен Милев: „След откритието през 2004 г. на следващата година тук дойде на посещение проф. Петер Шрайнер от университета в Кьолн. Посрещна ни кметът Васил Донев, а с него беше и зам.-кметът Ивайло Крачолов, както и нашата приятелка Дора Радева – тогава кмет на с. Златна ливада. Проведохме интензивен разговор на поляната на манастира и г-н Крачолов даде идеята да са направи международна научна конференция. След осемнадесет години осъществихме тази идея. Това изчакване е имало дълбок смисъл и добре, че така е станало, защото двама германски учени проф. д. и. н. Педро Барсело и проф. д. и. н. Манфред Клаус независимо от нас работят върху личността на Св. Атанасий и откриват, че Св. Атанасий е останал осемнадесет месеца в Тракия. Не сме знаели, че Св. Атанасий е останал още една година и половина по нашите земи. Ето защо международният научен обмен е много важен. Проф. Клаус издаде биография на Св. Атанасий, в която на страници 112 и 113 става въпрос точно за този период на Св. Атанасий в Тракия и че в голяма степен не е изяснено какво точно е правил през този период той по нашите земи. През 2012 г. в Мюнхен на една международна научна конференция се запознах с научния труд на проф. Барсело. Радвам се, че той прие нашата покана и днес е в Чирпан. Борбата за тази историческа истина продължава. Сега сме на един нов етап – научни и научноприложни занимания с манастира.”, завърши словото си акад. Милев. Бяха отправени думи на благодарност към Община Чирпан и акад. Милев и от бившия кмет на с. Златна ливада Дора Радева.
С доклади в конференцията се включиха: проф. д.и.н. Педро Барсело от университета в Потсдам, представители на Българска академия на науките, професори и изследователи от Германия и Испания, сред които д-р Айке Фабер, Иван Войков, д-р Пилар Тормо Мартин де Видалес, д-р Катя Маламед и други.
По време на форума бе потвърдена, разширена и конкретизирана теорията на акад. Росен Милев, че манастирът „Св. Атанасий Велики“ е най-старият манастир на Стария континент. Материалите от научната конференция ще бъдат издадени в специален сборник на български и английски език. Такива конференции ще се правят на всеки две години.
Конференцията бе закрита официално от зам.-кмета на Чирпан Румен Тунанов, който благодари на участниците за изключително интересните доклади и новите факти за манастира и награди с плакети проф. Виргилио Мартинес Енаморадо от Университета на Малага, Испания и д-р Айке Фабер от университета в Потсдам, Германия.
Според историята на манастира “Св. Атанасий Велики”
патриархът на Александрия Свети Атанасий посещава през 344 г. българските земи във връзка с Вселенския събор в Сердика, свързан със защитата на християнската вяра. По време на пътуването спира на хълм над днешното чирпанско село Златна ливада. Заради енергията, която усеща, той основава манастир. Доказано е, че „Св. Атанасий” е най-старият действащ манастир на Балканския полуостров, а според редица историци и в Европа.
Манастирът е изключително посещаван не само от хора от цялата страна, но и от чужбина и заради водата, за която се смята, че е лековита. Той е уникален и със своята постница, която се намира в скалите над него. Тя се приема за чудодейно място, което светецът и негови последователи са обитавали в дни на пост, молитва и усамотение. През нея посетителите преминават за здраве и благоденствие.
Назад