Премиера на книгата "Наследството но Текирдах" на д-р Ахавни Кеворкян

Премиера на книгата „Наследството на Текирдах“ на д-р Ахавни Кеворкян

На 17 май в навечерието на международния ден на музеите в Къща музей „Пейо К. Яворов“ бе представена книгата „Наследството на Текирдах“ на д-р Ахавни Кеворкян.

Програмата започна с вълнуващото изпълнение на стихотворението „Арменци“ на Яворов от учениците от СУ „П. К. Яворов“ Ирен Радева, Мелиса Ерхан, Теолина Тунанова, Никол Атанасова и Спас Ангелов с ръководител Стоянка Търгова.

Директорът на музея Златина Колева представи гостенката и нейната книга: „Повече от 12 години от написването на стихотворението „Арменци“ то продължава да бъде една от визитните картички на Яворов. „Арменци“ е най-популярното, най-често рецитираното стихотворение на Яворов. Във времето, когато в началото на века българската общественост най-живо се е вълнувала от съдбата на поробеното българско население в Македония, творбата на Яворов се е схващала и като проява на съчувствие към всички угнетени народностни групи. Неслучайно „Арменци“ е препечатвана неколкократно в редица македонски революционни листове, някои от които излезли под редакцията на самия поет.“

Колева благодари на арменската общност за усилията й да съхранява  и увековечава паметта за Яворов. Първият паметник на поета, който е в Кюстендил (1929 г.) е дело на арменец – скулптора Григорий Ахаронян, негови са паметниците на Яворов и в Борисовата градина в София и в Ереван. Средства за изработването на бюст паметника на Яворов от проф. Мара Георгиева, който е в двора на музея, също са осигурени от признателните пловдивски арменци.

Арменската общност организира паметни чествания и се включва в различни прояви, посветени на Яворов. Преди два месеца в двора на музея беше поставен хачкар – арменски каменен кръст, отново по инициатива  и изцяло с дарения на пловдивските арменци, благодарение на Крикор Сренц и отец Храч Мурадян. Идеята за този знак на признателност е от 2014 г., когато в музея се честват 115 години от написването на стихотворението „Арменци“ и 100 години посмъртен живот на Яворов. Тогава в музея се проведе фестивал на арменските общности в България. Ехиязар Узунян – тогава почетен консул на Армения в България и д-р Ахавни Кеворкян – председател на Арменския културно-информационен център в Пловдив  обявяват идеята за поставяна на хачкар в двора на музея и 9 години по-късно тази идея се реализира, уточни Колева.

Д-р Ахавни Кеворкян е дългогодишен приятел на музея с участие в много музейни инициативи.Д-р Кеворкян е член на Дружеството на пловдивските писатели, от скоро е негов председател.

Книгата й „Наследството на Текордах“ е история за предците, за малцината оцелели при насилственото депортиране от родните им места арменци, истории, разказвани в семейството, истории, свързани с болката, ужаса, страха, насилието, глада, болестите, смъртта, но и истории за силата на духа. Авторката събира парченце по парченце родовата история, за да я предаде на своите наследници, за да почувстват по-силно своите корени и да носят с достойнство своя арменски дух. Като дете, тя израства с разказите на своите баби и дядовци, загадъчни  и тъжни. От изпуснатите думи, от незабележимите жестове, от допира да скъпите за тях вещи сглобява пъзела на техия живот, който е сходен с този на много други сънародници – десетки, стотици, хиляди съдби, обвити в мрака на една голяма трагедия.

Родовата история започва от Текирдах или Родосто – иделично градче на брега на Мраморно море, днес в пределите на Турция. Там са родени  и двамата дядовци на авторката – твърде различни като характери и житейска философия, оцелели, но белязани до края на живота си от болката на преживяното. Книгата е за силата на  духа, за онези, които са успели да се спасят и да предадат своите традиции и обичаи, своята вяра, на тези, които идват след тях. Пред нас есе разкрива един горд народ, преминал през нечовешки изпитания, но запазил своето достойнство. На всеки 24 април мирните шествия на арменските скаути по улиците на големите градове в различни части на света, където има голяма арменска общност, заявяват своята народностна принадлежност  и напомнят за трагичните събития.

На свой ред  д-р Кеворкян сподели идеята си за тази книга: „Тази книга е онзи семеен албум, в който снимки почти няма. Оставям разказите си, вместо снимки, за да помнят синовете и внуците ми, че са част от древен народ, който през 1915 г. е подложен на планиран и прецизно организиран геноцид. Под димната завеса на Първата световна война, със заповед за т. н. депортация, милиони арменци са подкарани в керваните на смъртта към пустинята на Сирия с крайна точка Дер Зор. По пътя на Арменската Голгота, милион и половина жени, деца и старци са насилвани, изтезавани, продавани, купувани, изколени. Това е моята запалена свещ в памет на дедите ни. Една от хилядите такива по целия свят, за да се знае и помни.“

Вечерта завърши  с въздействащото изпълнение на  арменската певица Аида Йозгатлян и с клип на музикално произведение, сниман по повод 100 години от геноцида над арменците, когато са канонизирани за светци милион и половина арменци.