Премиера

В Чирпан представиха книгата „Енергията на българския дух” на Иван Гранитски

На 18 декември в музея на Яворов в Чирпан се състоя премиера на книгата на проф. Иван Грантиски „Енергията на българския дух”. Организатори на събитието бяха Община Чирпан, Къща музей Пейо К. Яворов” и Фондация „Яворов”.

Зам.-кметът на Чирпан Иван Станчев връчи ключа на града и почетна грамота на Гринитски за зничим принос в утвърждаването на Яворовото дело и творчество  и за съхраняване на българския дух и национална идентичност.

„Българският народ притежава силен и устойчив генетичен код. Това му позволява да не изчезне историческата му памет, паметта за рода, за миналото държавно величие, за една благородна и устойчива държавотворна традиция, развивана почти седем века преди падането под османско робство“.

Тези изводи прави в своето изследване „Енергията на българския дух“ авторът Иван Гранитски, който проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори.

Благодарение на този запазен генетичен код става възможно епохалното дело на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански и стотиците знайни и незнайни духовни дейци и просветители, тайно и невидимо работили в оцелелите манастири.

Проявлението на отечествения дух – осъзнаването на националната самобитност и идентичност, сплотява робската маса и я превръща в общност, готова да се бори и постигне националното си освобождение и самоопределение.

Главната заслуга на Българското възраждане е в това, че за кратък период се фокусират усилията на всички будни умове в поробеното Отечество и те осъществяват за две десетилетия грандиозна промяна на общественото съзнание.

Анализирайки конкретното творчество на българските писатели от Христо Ботев насетне, Гранитски се опитва да покаже не само посоките, по които се разгръща енергията на българския дух (национален, социален, естетико-художествен, нравствен), но и конкретния индивидуален принос на знакови имена предимно на поети, белетристи и естетически новатори.

Разсъждавайки върху художествените послания на такива творци като: Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Александър Вутимски, Богомил Райнов, Александър Геров, Веселин Ханчев, Валери Петров, Пеньо Пенев, Павел Матев, Лиляна Стефанова, Димитър Талев, Николай Хайтов, Антон Дончев, Георги Джагаров, Станка Пенчева, Андрей Германов, Любомир Левчев, Стефан Цанев и Христо Фотев, се вижда колко богати и многопластови са проявленията на българския дух, нравственост и талант.

Авторът акцентира и върху духовното наследство на Апостола на българската свобода Васил Левски, отразено в многобройни негови писма до поборници и революционни комитети. Внимателно четейки и препрочитайки тези писма, се убеждаваме, че именно Левски е духовната еманация на пробудения национален дух и възкресената воля за свобода – национална, социална и духовна…

Магията на неудържимо разгръщащия се в различни посоки български дух се крие в свещеното триединство и единодействие на трите животворни потока – църковни дейци и духовни будители, писатели, учени и просветители, революционери и поборници.

Иван Гранитски завърши представянето си, като прочете стихотворението „Тревога” на Павел Матев.

Гостите на литературната вечер имаха възможността да се насладят на виртуозните изпълнения на цигулка на Нина Куюмджиян.