Яворови януарски дни 2024

Яворови януарски дни, Чирпан 2024

146 години от рождението на П. К. Яворов

Ден трети - 15 януари 2024 г.

На третия ден от Яворовите януарски дни в Изложбена зала ”Георги Данчов-Зографина” беше открита  изложба „120 години от рождението на Васил Стоилов”, представена от уредника на галерията Нина Маринова. В изложбата са включени 37 рисунки от Националната художествена галерия, картини от фондовете на Къща музей „Пейо К. Яворов”, фондация „Яворов” и  ИЗ ”Георги Данчов- Зографина”. Някои от творбите се показват за първи път. В изложбата е включена и една картина на Явора Стоилова на художничката Василия Стоилова - внучка на майстора на класическата живопис.

Васил Стоилов е един от най-големите български художници на 20 век. Той е свързан с Чирпан чрез съпругата си Ганка Найденова-Стоилова – племенница на гениалния поет Пейо Крачолов Яворов. Стихотворение на поета Димитър Манолов, написано за художника и текст за него, бе изпратила дъщеря му Явора Стоилова. Те бяха прочетени от поета Васил Иванов.

Платната на Васил Стоилов са разнообразни, от всички жанрове на живописта: битова живописинтериорнатюрмортпейзажпортрет. Предпочитана от него техника е акварела, а платната му се отличават с точност на рисунъка, лекота на колорита и любов към детайла.

Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в София, където завършва Първа мъжка гимназия и продължава образованието си в Художествената академия, специалност живопис в класа на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломирането си през 1927 г. получава признанието на художествената критика и през следващата година, при първото си участие в обща художествена изложба, печели право на специализация за Франция. В периода 1928 – 1932 г. пребивава в Париж, където рисува множество портрети и взема участие в престижни изложби: Есенния салон на Гранд Пале, галерия „Фигаро“, в галерията „Анри Манюел“ на Монмартр. През 1932 г. е поканен да участва с платна на общата изложба на Дружеството на френските художници. През лятото на същата година се завръща в България и на следващата – организира първата си самостоятелна изложба в София.

През 1934 г. се запознава с Ганка Найденова – племенница и изследователка на творчеството на Пейо Яворов, с която десет години по-късно сключва брак.

От 1958 г. е професор по изобразително изкуство.

Умира в София на 13 февруари 1990 година.

Стоилов прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят.

Последната му изложба в България е през 1989 година в галерията на СБХ; през същата година излага и в Токио, където впоследствие се открива и зала с постоянна експозиция на негови творби.

Носител е на множество награди и отличия, сред които орден „Народна република България“ (1978 г.) и званието Народен художник (1983 г.).

Изложбата „120 години от рождението на Васил Стоилов” ще може за бъде разгледана в галерия „Георги Данчов-Зографина” до края на месец февруари.

По-късно в експозиционната зала на Къща музей”Пейо К. Яворов”- Чирпан бе представен филмът „Интимно за кръгът „Мисъл” на режисьора Илия Костов. Исак Гозес, който е редактор на филма, сподели: „Благодарение на Илия Костов нашето документално кино запазва паметта  за такива значими личности като Константин Величков, Добри Желязков- Фабрикаджията, Добри Чинтулов, пионерът на родното кино Васил Гендов, за създателите на Българското книжовно дружество (днешната БАН), за цирковата фамилия „Балкански”. Но това е Илия документалиста,  аз лично харесвам Илия Костов режисьора, създателя на много игрални филми. Ще започна с неговият дебют „Мадам Бовари от Сливен”. Следват „Трака-трак”, „Асистентът”, „Време за жени”, „Слънчево”, „Пътуващо кино”. Филмите на Илия са български - действието се развива в България, героите му са българи, историите са български- актуални и в същото време – вечни. Той има таланта да разказва”.

Илия Костов благодари на изпълнилите залата зрители и  на Община Чирпан за това предпремиерно представяне на филма  преди официалната премиера в София.Той представи Ярослав Ячов-оператора, с когото са правили всички документални и игрални филми. Режисьорът каза, че „…всеки си избира сам нивата и посоката. Не зная по каква причина нашите персонажи и събития са свързани с исторически сериозни и обществени личности, които имат и национална значение”.

Той сподели, че следващият  филм, по който работи, е със заглавие ”Смърт на автора и живот за героя” за Щастливеца и неговия герой, който ще бъде готов до края на годината.

Документалното кино има друга стилистика и подход. Неговият е, „че не иска в никакъв случай да се доближава до публицистиката , в която интервюто и фактологията е най-важна,а по-скоро става дума за една емоция, свързана с истинския живот на тези изключителни мъже и творци”.

Всеки един от четиримата участници в кръга „Мисъл”- д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, е оставил своя отпечатък върху нашия политически и културен живот от началото на миналия век. В този контекст трябва да се разглеждат както техните обществени, политически и културни нагласи, така и интимните им схващания за любовта, жената, жертвата, компромисите… Филмът има амбицията да надскочи литературните интереси на героите и да надникне дълбоко в душите им, за известното и неизвестното там, където се вихрят страстите на големите им любови.

 

 

Назад