Яворови януарски дни 2024

Яворови януарски дни, Чирпан 2024

146 години от рождението на П. К. Яворов

Ден пети – 17 януари 2024 г.

На петия ден от Яворовите дни се състоя премиерата на книгата на проф. Димитър Михайлов”Яворов”.

Тодор Иванов припомни думите на проф. Пламен Дойнов, казани преди време: ”Чирпанлии, давате ли си сметка, че тук е събран цветът на Яворознанието в България?! Вие сте щастливци”. Причината всички най-изявени учени да са в Чирпан е нашият земляк проф. Димитър Михайлов, който 30 години се занимава с темата Яворов. Затова и тук днес са проф. Михаил Неделчев, носител на Яворовата литературна награда, проф. Цветан Ракьовски, който е палил огъня на Яворовата поезия, проф. Иван Станков - един от страстните изследователи.

Със символичният ключ на града и грамота на Община Чирпан бе награден проф. Михайлов за значим принос в утвърждаването на Яворовото дело и творчество и за съхранение на българския дух и национална идентичност. Наградата връчи Румен Тунанов- зам.-кмет на Община Чирпан. Димитър Михайлов благодари на Община Чирпан и кмета Ивайло Крачолов, че отбелязват неговият принос в изследванията на българския световен поет Яворов, който Чирпан е дал на България и на света.

Проф. Иван Станков  представи книгата „Яворов” на проф. Михайлов . Определи я като „изящно, ювелирно издание” и изрази надеждата си тя да стигне до истинските си читатели. Направи една ”невъзможна аналогия” между Димитър Михайлов и Яворов. Както  Яворов има три стихосбирки - „Стихотворения”- 1901-1904 г., „Безсъници”- 1907 г. и „Подир сенките на облаците” - 1910 г., така и проф. Михайлов има 3 книги за Яворов- „Поетът Яворов”- 2012 г. , „Яворов и другите” - 2015 г. и третата, която се казва просто „Яворов” - 2023 г. , които можем да наречем съответно  „Стихотворенията на  Димитър  Михайлов”,  „Безсъниците на Димитър Михайлов” и третата -  „Подир сенките на Димитър Михайлов”. Както Яворов се събира в „Подир сенките на облаците” всичко, което е писал дотогава , така и Димитър Михайлов  се събира в книгата „Яворов” всички свои предишни текстове.” Мога да я нарека роман, но не романът на Яворов, а романът за Яворов. Изключително академична. Димитър Михайлов пише простичко, логично, ужасно фактологично”.

„Тази книга чете абсолютно  всичко, което е написано за Яворов досега.Това е книгата за Яворов на  Димитър Михайлов, чрез която той иска да бъде четен. Някои неща е съкратил, други е добавил, събрал е своя христоматия за Яворов.   Книгата има конструкцията на „Подир сенките на облаците”.

Проф. Станков се спря на някои страни като промяната в заглавието на стихотворението „Към Подрумкале” в  „Заточеници”, „Случаят Иван Радославов”,  статията ”Завистниците- убийците на Яворов. Кои са те?”, посветена на хора, които имат заслуги за пътя на Яворов към отровата и куршума: Петър Пешев, литературен човек, министър на просвещението , който издава заповедта за уволнението на Яворов, Димитър Страшимиров, Иван Кравков,  Константин Мутафов, който заема мястото на Яворов, докато поетът е в болница, сляп и бедстващ. Зад ужаса, преживян от Яворов стоят конкретни имена, които Д. Михайлов назовава.  Тази книга е и реабилитация на Владимир Василев, който дълги години пази Яворов - книгата с последните редакции на поета и семейния печат.

„Тази книга може да се определи като лична. В нея Яворов е недосегаем. Щастлив бях, докато четях тази книга. Бих искал всичките му книги да започват с този Яворов”, каза в заключение проф. Станков.

М. Неделчев: „Прекрасно е, че ни събира тази книга, тя е цялостна, съставена от различни парчета.Тя е цялостна, защото през цялото време Димитър Михайлов мисли за Яворов - Яворов е в сърцето, в душата , в неговите прозрения.

Този текст не е просто положителен, той е умен текст. Ние тука се обичаме, ние идваме тук всяка година като  ритуал, искаме да ви облъчим, да ви заразим благородно. Ние сме едно братство явороведи.  Това е голямата магия на литературата. Едно усещане за взаимност. Той е изразил тези неща, които ни свързват в името на Яворов.

Димитър Михайлов има друг подход - тръгва от някакви конкретни неща и ги разгръща в литературно-исторически сюжет. Спомням си, че Димитър Михайлов беше този, който разобличи фалшификатите на Яворов.

Много страници са посветени на любовта. Той пише съвсем различно. Книгата е полемична. Изправя се срещу пошлостта, фалшификацията, глупостта.

Книгата е единна. Тя знае всичко. Книга, която застава до най-важните книги.Това е страстна книга и много лична”.

Проф. Цветан Ракьовски прочете своята рецензия за книгата и й пожела успех. В изложението си той се спря на цикъла „Есенни мотиви” на Яворов и на сюжетите в книгата: любовния, македонския и сюжета „стари-млади”.

На свой ред проф. Димитър Михайлов благодари на своите колеги и на екипа на Къща музей „Пейо К. Яворов” за подкрепата. Той сподели, че се е спрял на заглавието „Яворов”, защото то изговаря най-добре целокупното творчество на модерния автор и поет Пейо Яворов. Образува се един мегатекст – мегатекстът „Яворов”. Проф. Михайлов се спря на двата основни поведенчески модела в нашата литература след Освобождението: Вазовия, при който науката е в основата на литературата, и Яворовия, при който основополагаща е модерната творческа личност. Тези два модела по думите на Михайлов определят заканомерностите за развитието на българската литература. Той разаказа спомен за срещата си с най-малкия брат на Яворов, от където е и интересът му към Яворов.

Проф. Михайлов подари на музея сп. „Мисъл” от 1905 г., на което освен д-р Кръстьо Кръстев, редактор е и Яворов. Това е личният екземпляр на Яворов от списанието с неговите поправки на стихотворенията му, докато през това време е работил върху стихосбирката си „Безсъници”.

Проф. Михаил Неделчев прочете откъси от подготвената  за печат Анкета с Михаил Неделчев от Елка Трайкова по темата „Яворов”.

Вечерта завърши с авторски концерт на Евгения Тагарева - пианист, автор на песни и клавирни творби, поетеса.

Назад