Премиера

Книга за героя на Съединението поручик Вълю Стефов

В навечерието на 6-ти септември - Денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и Ден на Чирпан в музея на Яворов се състоя премиера на книгата на Игнат Пенев и Трифон Митев „Героят на Съединението” – книга за поручик Вълю Стефов - един от забравените герои на Съединението.

Директорът на музея Златина Колева откри премиерата с думите: „Не е случайно, че това представяне се прави именно в родната къща на Яворов. В дома на големия български поет Пейо Яворов Съединението е било на особена почит. Запитан за изворите на македонското му увлечение, наложило печат не само върху творчеството му, но и върху житейската му съдба, Яворов отговаря: „У мене имаше силно патриотическо чувство. У нас имаше книги като Захарий Стояновите „Записки”, „Гарибалди” и други от този род, и аз още от детинство се ровех в тях и ги четях. После, у дома често се приказваше за Съединението, за русофилския опит за контрапреврат. Та това сигурно ме е надъхало с патриотично чувство, и това си остана до ден-днешен”.

Когато Захарий Стоянов идва в Чирпан като председател на Тайния революционен комитет в Пловдив по организационни дела във връзка с подготовката на Съединението, той отсяда в дома на Тотю Крачолов, който е горещ негов привърженик. Тотю Крачолов и чичото на поета Пейо Крачолов са членове на основаното от Захарий Стоянов Македонско дружество, което активно участва в организацията на Съединението.

Съединението на Източна Румелия с Княжество България се обявява в Чирпан особено тържествено. С патриотични речи и възрожденски песни чирпанската чета потегля към с. Калфа (Съединение) всред всеобщия ентусиазъм на цялото население, излязло да изпрати четата. По-късно, през Стамболовия режим, Яворов си спомня с гордост за тези велики дни, в които родния му град взема голямо участие. Искреното родолюбие го отвежда в Македония и той с оръжие и слово се бори за нейното освобождение. Патриотизмът на Яворов е едно много силно и изпълващо цялото му същество чувство. Откриваме го както в неговите стихове, така и в житейските му превъплъщения.”

Златина Колева представи авторите на книгата Трифон Митев и Игнат Пенев. Игнат Пенев е инициатор и председател на Инициативния комитет „Забравените”, благодарение на който България научи с голямо закъснение, че Чирпан е дал най-много жертви в събитията през 1885 г. Имената на загиналите се оповестяват на вечерната заря-проверка на националното честване в Пловдив. Поставена бе и  плоча с имената на загиналите на паметника на Съединението в Чирпан. Една от каузите на Пенев е възкресяването на паметта за личности от нашия край, които са имали важна роля в историята на България.

Трифон Митев е познат добре на чирпанската публика – поет, издател, общественик, който никога не забравя родния си край. Издава книги, свързани с Чирпан и неговите личности: „Календар. По едно време в Чирпан и чирпанско”, книги с творби на Димитър Данаилов,  Павел Матев, Яворов. Той  издаде със собствени средства  и на дарители фототипното издание  на хектографския вестник „Свобода или смърт”, издаван от Яворов в Македония през 1903 г. и подари това издание на музея.   Трифон Митев е приятел на музея и е помагал в осъществяването на много от музейните инициативи.

„Берлинският договор от лятото на 1878 г. е най-коворното нещо в световната история на международните отношения. Той съсича Санстефанска България и обрича българският народ на вечно разделение и асимилация от съседни народи: продължаващо робство в Македония и Тракия, подчинение в измислената Източна Румелия и васалитет на едно осакатено Княжество България. Но в самия Берлински договор са явните и скритите желания на всички, имащи отношение към него за неговото сриване: българите за Съединение на Източна Румелия и Княжество България; Русия – за възмездие и възстановяване на влиянието си на Балканите, но не в оня момент и не с княз Александър I Батенберг; западните сили за нови домогвания всяка поотделно, но някой друг да го стори…Правят го българите в Източна Румелия – за съединение с Княжество България, в което Александър I вижда надежда за утвърждаването си на българския престол. Велико дело, създадено от български родолюбци, въпреки козните на чужди и вътрешни сили и в точния момент на тяхното равновесие. На 6 срещу 7 септември 1885 г. съединистката акция остава без ръководство и е застрашена от провал. Тогава поручик Вълю Стефов сам поема организацията на работите по сваляне на източнорумелийското правителство и ги довежда до успешен край – за Съединение на Източна Румелия и Княжество България! Това е звезден миг в неговия живот – след него съвсем скоро се свършва и животът му.”, споделят в предговора на книгата авторите.

В словото си Трифон Митев разказа за делото на Вълю Стефов, роден в с. Медово през 1858 г. – двигателят на Съединението. Неговият истински живот е от август 1885 до септември 1885 г. Вълю Стефов умира на 44 години на 3 март 1902 г. Съединението е било мисията на живота му. В Пловдив има улица, която носи неговото име. Въпреки че родната му къща не е съхранена, в с. Медово има паметник на Вълю Стефов. Спомените на Вълю Стефов са публикувани в книгата „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. Митев изрази надежда, че ще намерят неговия гроб на централни софийски гробища. „Един българин от Медово стои в основата на върховия момент, когато въстанието става или не става. Благодарение на него то става.”, заключи Митев.

Впечатлен от книгата и развълнуван от нейното емоционално представяне от Трифон Митев, Красимир Георгиев - приятел на автора, сподели, че изданието е много ценно и трябва да стигне до повече хора и затова обеща да направи жест, като откупи и дари екземпляри от книгата на училищата и читалищата в региона.