Литературно поклонение

Яворов – 110 години безсмъртие

Автор: Делиана Начева

Снимки: Георги Иванов

На 29 октомври се навършиха 110 години от трагичната кончина на гения Яворов. По този повод в храм  „Св. Архангели” в Чирпан бе отслужена панихида за Яворов от отец Бранимир.

После поклонението пред поета продължи в Къща музей „Пейо К. Яворов”, където пред бюст-паметника на Яворов в двора прозвуча стихотворението „Две души”, изпълнено от Жанет Костадинова – петокласничка от СУ „П. К. Яворов”. Пред паметника на Яворов бяха поднесени цветя в знак на признателност.

Програмата продължи с литературна вечер „Славата на поета”, организирана от Община Чирпан, Къща музей „Пейо К. Яворов” и Фондация „Яворов” и под патронажа на Министерството на културата на Република България. Директорът на музея Златина Колева откри  вечерта с думите: „Яворов не живя, а горя! И не е следата му „пепел из тъмен безкрай”, а ярка диря в националната памет, защото в краткия си живот – само 36 години, той остави блестящи лирически шедьоври, постави основите на модерната драматургия, със слово и оръжие  се включи в борбите за освобождение на поробена Македония. Вече 110 години ние не го забравяме, не го пускаме вън от сърцата и паметта си, защото големият поет живее във вечността със своето слово, в неспокойствието, напрегнатостта и трагизма на безкрая. Поклон пред паметта му!” Колева припомни, че през 1934 г., за 20-годишнината от смъртта на Яворов, в Чирпан е осветен първият паметник на поета, дело на скулпторката проф. Мара Георгиева и цитира част от писмото на проф. Асен Златаров – председател на инициативния комитет по неговото издигане,  до чирпанското гражданство, в което се казва, че името на Яворов ще остане „вечно и озарено от блясък”. Тези думи на Асен Златаров се оказват пророчески – Яворов е поет, който 110 години след своята смърт продължава да вълнува със страстта, искреността и драматизма на поетическите си шедьоври.

Яворов е българският световен поет. Неговите стихотворения са преведени на над 20 езика.

В литературната вечер-поклонение  участие взеха представители на Славянска литературна и артистична академия с основател и председател Елка Няголова – Анна Чахоровска от Полша и Евгений Голубев от Латвия.

Елка Няголова е едно от ярките имена в съвременната българска поезия. Поет и преводач, носител на много национални  и международни награди и отличия. Ето какво сподели тя с публиката: „Винаги ме е вълнувал Яворов – невидим, но осезаем посланик на България по света. Ние от Славянска академия разнасяме семето на Яворовото слово  в различни страни. Славянски поети превеждат Яворов. Дават възможност на своите читатели да го изучават. Яворов стига до учебните университетски програми по света, където има българисти, изучаващи нашия език и литература. Яворов отваря врати. Тук, под малката стряха на къщата в Чирпан, е излязъл голям вселенски дух. Яворов внушава невероятни общочовешки идеи. В поезията му няма чужда болка и това личи от редица негови стихотворения, сред които и емблематичното „Арменци”. Неговият дух  и поезия следват ботевското начало. Те не могат да бъдат забравени и отнети.”

Няголова отбеляза, че най-старият превод на „Арменци” на арменски език е направен от Силва Кабудикян. По-късно тя прочете своето стихотворение „Очила за далечно гледане” по повод на тъмните очила на Яворов, които се съхраняват в музея.

Анна Чахоровка изпълни на полски език „Две души” и „Вълшебница” от Яворов. Чахороска е родена и във Варшава, Полша. Завършила е Варшавския университет. Член е на Съюза на полските писатели. Издала е пет тома със свои стихове. Стихотворенията и песните по нейни стихове са периодично представяни в литературния печат и националната полска телевизия. Те са включени в антологии на полската поезия и на славянската поезия. Превеждани са на руски, италиански, английски, български и др. езици. Чахоровска  е носител на почетния знак на Министерството на културата на Полша за заслуги към полската култура. Отличена е със специална награда от Съюза на българските учители. Носител е на медала „Глория артист”. Чахоровска прочете две свои стихотворения на полски език – „Родина” и „Тишина”.

Последва изпълнение на стихотворението „Арменци” на руски език от Евгений Голубев. Голубев е роден в Рига. Участник е в семинари на млади поети в Латвия. Член е на Асоциацията на детските писатели в Латвия. Автор е на пет поетични книги и  девет книги за деца, които са включени в поетични сборници и алманаси. През 2012 г. е удостоен с възпоменателен медал "А. С. Грибоедов 1795-1829 г." Участник в VII международен фестивал на поезията "Славянски прегръдки" в България (2013 г.). Участник в международния фестивал на поезията „Обвързващо слово” в Прага (2016). Участник във II Международен фестивал на поезията „Духовност без граници” в Пловдив (България), 2016 г. Номинация за Националната литературна награда „Поет на годината 2013”, „Поет на годината 2015”, „Поет на годината 2023”, „Наследство 2016“. Голубев прочете свои стихове на родния си език.

Вечерта завърши със завладяващите изпълнения на Божидар Рахнев – цигулка, и Георги Белчев – пиано.

На следващия ден, 30 октомври, поетите от Славянска академия имаха топла и ползотворна среща с учениците на гимназия „П. К. Яворов” в града.