На поета

Залезът безшумно се промъква по склона.

Всяко откъснато цвете е моментна красота.

Разплисква разкошни коси водопада

като богиня от небето дошла.

И в огледалото, пред което заставам

се забиват два лъча – блестящи искри,

един странен, далечен спомен,

понесъл със себе си рояк от мечти.

“Лудите, лудите! Те да са живи...” –

поетът ми шепне. Водопадът гърми.

Залезът смутено се промъква по склона,

оставяйки нежни, червени следи.

Християн Трифонов

І награда в Националния младежки

литературен конкурс "И ти си в мене - ти,

родино моя" , І възрастова група(5 – 8 клас),

раздел  “поезия”, ученик от 7 клас на

ОУ “Христо Ботев”, с. Николаевка, обл. Варна

Назад