Моите думи за свободата

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се в тебе просто в юнски ден на зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

Атанас Далчев

Много думи – възвишени и силни – са изписани  за свободата.  За родината – също. Но колко души си спомнят последните думи на Ботев в писмото му, изпратено от кораба „Радецки” до съпругата му Венета: „Ако умра, то знай, че после отечеството съм обичал най-много тебе..” Колко души обръщат внимание на думата „после” – всичко друго остава на заден  план.

Свободата! Тя има различни измерения. За едни това е възможността сам да вземаш решения, да не бъдеш ограничен от правила и норми. Това може би е свободата според съвременния човек. Свободата не е нещо материално, тя се крие в душевността на всеки един от нас и зависи от моралните ни ценности.  А има ли по-висша ценност от нея!

Питам се - къде са днес великите ханове и царе, мъдри държавници, които със сетни сили са бранили всяко парче от свидната българска земя. Използвали са умни дипломатически ходове и са загърбвали личните си интереси в името на едничката цел-благополучието на своя народ, свободата на своята България. Ще има ли някой от днешните ни управници  сили да изрече думи, подобни на тези на княз Борис І : “Коня си давам, наложницата си давам, но педя от земята българска не давам!”

Ние, съвременните българи, приемаме нашaта национална свобода като  даденост, но никога не трябва да забравяме факта, че тя е в резултат  на много саможертви и отдадени доброволно човешки животи на  предците ни. Никога не трябва да забравяме техните имена и подвизи, а   да им отдаваме нужната почит, и да помним, че това, което имаме, и което сме в момента, дължим именно на тези хора. Много е трудно да пожертваш живота си, за да изпълниш своя дълг като достоен гражданин на родината си. Изборът, който трябва да направиш пред самия себе си, те поставя пред изключително изпитание, което обаче зависи единствено от  самия теб. И ако устремеността ти към свободата като дълг, който трябва да изпълниш, е по-силна от всичко, дори и от самия живот, ти можеш  да се наречеш достоен човек. Ти си направил своя избор!

Направили са го и жителите на Ески Джумая в страшната зима на 1878 г., когато  за една нощ нашият град  се превръща  в пепелище, а заради кървавата вакханалия, сполетяла населението, ще бъде наречен "Втори Батак"! Настъплението на руските войски било шеметно. В Ески Джумая придошло многобройно турско население и башибозук от близките села, както и  мнозина българи, очакващи да намерят тук спасение, но намират смъртта  си. Убийства, кланета, издеваятелства и безчинства се вихрели в града и  околностите му. Избити били цели семейства, заедно с децата - и родените, и тези, които били още в утробите на своите майки... С кръв са за писани техните имена в историята на града. Огънят също взел своите жертви: изгорели заедно със стоката 400 дюкяна, 7 хана,  50-60 български и турски къщи,прочутият хан на Алекси, голямата кула-часовник...

Около 500 били човешките жертви, изклани без жал - повечето жени и невръстни деца! Чет нямали опозорените, ограбените, недоубитите... Башибозукът мъчил за пари и изтезавал, жени безчестели, моми изнасилвали, из ръцете деца грабели и на две ги разсичали, бременни жени разпаряли и рожбите им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножове очите изваждали и най-после с пушки или нож ги умъртвявали. От всяка къща се чувал ужасен писък. Ески Джумая преживявала ужасни часове!

На 30 януари всяка година в нашия град Търговище ние отдаваме своята почит и дълбок поклон пред паметника на героите мъченици.

И помним, и знаем: свободата трябва  да се заслужи, човек е длъжен да се бори за нея!

И помним, и знаем: България и днес се надява на младото поколение, на нас!

И помним, и знаем:  длъжни сме да й служим, както нашите предци!

Може и да ни се присмиват някои, че в Европа ще вървим с цървули по килим, че шкембе чорбата няма място вече  на софрата ни. На тях бих отговорил с думите на Паисий: “О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин!”

Искам с гордостта и самочувствието на българи  и европейци на думите  на Вазов  “Питат ли ме де е земята, що най-любя на света”, да отговорим: България!

Десислава  Георгиева – І награда в Националния младежки литературен конкурс И ти си в мене – ти, родино моя”, І възрастова група(5 -8 клас), раздел “проза”, ученичка от VІІ  клас, ІІ СОУ “Проф. Никола Маринов” , гр.Търговище

Назад