Богатство

„Ще напиша мир върху крилете ти

и ти ще полетиш около света...”

Садако Сасаки

Утро. Слънце, търкалящо се между белите пухкави облаци. Дървета, накичени с бял и розов цвят, носещи мириса на младост, на свобода, на нов живот. Прекрасна е тази пролет!

Великден е. Уханието на топъл хляб ме гъделичка по носа. Баба ме прати да донеса мармалад от съседната стая. На масичката лежеше оръфан стар тефтер. Старата му подвързия разкриваше възрастта му – беше сбръчкана, позагубила оригиналния си цвят. Напомни ми за лицето на милата ми баба, по което всяка бръчка беше следа от годините... Посегнах към тефтера - мастилото избеляло, почеркът леко разкривен. Прелиствах страница след страница, а от него ме гледаше... България.

„Наближава Баба Марта. Вече е мой ред да плета мартениците. Цял ден премятах и усуквах бели и червени конци. Усещах живота в тях. Ще носим мартеничките с радост, за да бъдем здрави и щастливи. После ще ги завържем на първото цъфнало дръвче или ще ги оставим под камък. Част от България, част от мен.”

Обърнах на другата страница.

„Лазаровден. Ще бъда за първи път лазарка. Сутринта облякох бялата риза с шевиците и червения сукман. Мама ми сплете косата на дълга плитка – къдриците все излизаха от забрадката. С другите момичета обиколихме цялото село, пяхме, играхме хора. Благославяхме за здраве и  добра реколта. Всички ни се радваха, даваха ни яйца, плодове, пари... Част от България, част от мене.”

Малка розичка, сгушена в единия край на следващата страница, ме гледаше замечтано, запечатала спомена от една далечна година.

„Цялата долина е изпълнена с дъх на рози! Вдишвам дълбоко Пред очите ми е широкото казанлъшко поле с розови храсти, докъдето ти стига погледът. Взимам кошниците и се изгубвам в лехите. Част от България, част от мене.”

Тефтерчето на баба беше изписано цялото. Между пожълтелите му страници имаше черно-бели снимки, които се взираха в мене – красива девойка с народна носия,  житно поле, момиче с върбова клонка в ръце, люлеещо се на дървена люлка. Това бяха нейните мечти, нейните вълнения, нейните спомени. Личеше, че често е посягала към тефтерчето – когато е била тъжна, радостна или е търсила утеха. И всеки спомен завършваше с „Част от България, част от мене”. За нея любовта към родината винаги е била наравно с тази към семейството. Тук бяха българските обичаи и традиции.

Днес имаме социални мрежи. Споделяме в тях какво ли не. Аз имам тефтерчето на баба. Имам усещането за корени. Имам  усещането за българското. Чувствам се богата!

Тази сутрин баба бе записала:

„Днес ще меся козунаци. Време е да науча и моята внучка – част от мене, част от България!”

Грабнах бурканчето с мармалада и се върнах в кухнята.

Утро. Слънце, търкалящо се между белите пухкави облаци. Вишни, накичени с бял и розов цвят, носещи мириса на младост, на свобода, на нов живот... Носещи усещането за Япония... Как ли би изглеждал японският вариант на бабиния тефтер през погледа на едно японско момиче, на другия край на света?

Юки посегна към тефтера. Мастилото беше избеляло, но разкривеният почерк определено беше на баба й. Прелистваше страница след страница, а от него я гледаше... Япония!

„Днес ще правим жерави от хартия,символи на мира. Легендата разказва, че който направи хиляда жерава от хартия, това, за което копнее сърцето му, ще стане реалност. Някога Садако Сасаки решила да направи 1000 хартиени жерава, за да може да се излекува и да живее, за да има мир по земята..”

Юки обърна на другата страница:

„Когато навърших 20 години, започнах да изучавам чаената церемония. Със специална четка дълго разбивахме зеления чай на прах - матча. Учителят ни каза, че когато чаят е готов и налят, той не трябва да се пие веднага, за да може гостът да се полюбува на аромата му. Това изкуство ме откъсва от трудностите на ежедневието и ми позволява да постигна спокойствие на духа.”

Юки поглъщаше дума след дума. В тефтерчето на старата жена беше събран животът й. В него дишаха японските обичаи и традиции. Юки се чувстваше богата.

Тази сутрин старицата  бе записала:

„Днес ще имаме чайна церемония. Време е да науча и моята внучка – част от мене, част от Япония!”

Здравей, Юки! Аз съм Лидия. Ние сме най-богатите момичета на света!

Лидия  Йорданова – І награда в Националния младежки литературен конкурс “И ти си в мене – ти, родино моя”, втора възрастова група(9 -12 клас), раздел “проза”,

ученичка от ХІІ клас, ІІ СОУ „Проф. Никола Маринов”, гр. Търговище

Назад